Концепция и идея на проекта / Галина Димитрова

Проектът изследва човешките възприятия и реакции спрямо отношението пространство-идентичност, породено от работата в Интернет. Пространството е двойнствено: стаята, в която се намираш и виртуалната средата, в която си пренесен чрез мрежовата работа. Оттук идентичността също се раздвоява - ти си този които стои пред компютъра, но и този, които вглъбен в монитора е пренесъл съзнанието си в другото - нет пространство и така изградил нов свой виртуален образ. Твоето реално, лично пространство е стаята, която обитаваш, позната и интимна. Чувстваш се уверен и спокоен, че никой друг не я познава и тя е съкровена. Във виртуалното пространство ти изграждаш или попадаш в съвършено различни среди и взаимоотношения - там можеш да бъдеш всеки.

Всеки е поканен да представи своята идентичност като създаде 360-градусова виртуална панорама на личното си пространство. В панорамата си авторът поставя интерактивни обекти [видео, аудио, текст, графични изображения], които "разказват" някаква лична история и стават средство за комуникация с посетителите.

Твоят интериор, поместен в Интернет средата се свързва с другите лични пространства, като програма генирира връзки на случаен принцип между всички панорами във виртуалния свят. Всяка панорамна стая има вход и изход, като пункт, през който преминаваш от интериор в интериор с връзки между стените. Започваш пътуване през стаите без карта и гид, или дървовидна структура. Така попадаш в лабиринт без начало и край, без да знаеш къде ще се озовеш в следващ момент, кои ще бъдат твоите съседи и в коя географска точка ще те отведат техните стаи. Това е свят с плаваща архитектура и всяко едно пътуване в него е уникално и непредвидимо в развоя си.